Die besten Zitate der Welt!

Идеалите са звезди — не достижими, а пътеводни.

Blaga Dimitrova

Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!

Blaga Dimitrova

Не се бойте, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека.

Blaga Dimitrova

Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото. —

Blaga Dimitrova

След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.

Blaga Dimitrova

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Blaga Dimitrova

Колко сили се изискват да вървя, да продължа нататък, когато съм разбита на парчета на земята?Лепя парчетата с ръце, но тези късове не съвпадат едно с друго. Лицето ми се слепя криво, деформирано. Не плача, защото моите сълзи не са като на елата - капки смола, с които да запоя раните си. А, трябва да вървя, да не спир...ам. Незараслите счупени парчета ме болят.Няма време да се бавя, за да ги сглобя по-точно. Крия лицето си, като разбит прозорец.

Blaga Dimitrova

Вечер угасне електричеството.Обгърне ме благодетелна тъмнина.Все едно че съм сама.Никой не ме вижда.Дори мога да плача.Какво блаженство!Да плачеш,без да те питат защо плачеш,без да те утешават.Но за такова щастие се изисква тренировка:да плачеш,без да издадеш никакъв звук,и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас:”Четката е на етажерката!

Blaga Dimitrova

Stichwörter: women philosophy-of-life

Исках да те нямам завинаги, а не да те имам за кратко. " ~

Blaga Dimitrova