Изглежда книгите за него бяха много повече от обикновена стока. На безкнижното чиновническо множество като че ли подаряваше някакво тайно оръжие, с което един ден да се опълчи срещу насилието на канцеларщината. "Ако четат, може би няма да повторят грешките на своите предшественици! – повери ми той веднъж, докато пиехме кафе. – Ще станат по-добри. Но те, за съжаление, четат толкова малко..." Сякаш, внасяйки книгите на славни бунтари в тези административни бастиони, в които често не прониква нито дневна светлина, нито будна мисъл, лека-полека оправяше света. По това приличаше на онези скромни монаси-францисканци, странстващи по италианските градове, които като просяци събирали в касички подаяния за строителство на някой храм, който няма да видят приживе.

Autor: Momo Kapor