Необяснима тъга, тъкмо тоя вид настроение ми допада най-много - ни поверява Поетът.

“Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току…”

“Къде отиват ненаписаните стихове, неродените образи?Въздухът е пълен със зароди…”

“Поетът може би познава любовта откъм единствената страна, която истински я разк…”

“Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.”