Страхът е признак за отказ или прехвърляне на отговорност. Страхът не е усещането за самосъхранение. Страхът е и основа на всяка една религия (ако не спазваш "законите" й, не изговаряш молитвите й, те чака наказание). Основа на всяка секта (пълно несъзнателно (а понякога става съзнателно) разлагане на личността, правна държава (глоба, наказание), деспот (наказание), стериотипи (табу, модел на поведение, ценности, максима: "всички правят така"), мода (отхвърляне). Вместо "страх ме е", по-добре казвай "опасно е", "объркващо е", "трудно е". Страхът управлява стадото (масата) хора. Това им пречи да бъдат самостоятелни, защото страхът изкривява правилното (респективно: твоето)мислене и действие. Човек не може да се откъсне от света на привичките. Може да живее в този свят, без да се оставя да му промият ума. Въпрос на воля.
