159. За да определим Аза, трябва да го съотнесем към нещо. Съотнасянето става чрез различия - и двете с помощта на тезата за абсолютна сфера на съществуването. Това е голото съществуване или хаосът.
Ако би имало и една по-висша сфера, то това би била сферата между битие и небитие, витаенето между двете - нещо неизразимо; и тук именно имаме понятието за живот.
Животът не може да бъде нищо друго. Човекът умира, материята остава, междинното звено, ако мога да се изразя така, между материя и унищожение го няма, материята става неопределяема, всичко си присвоява каквото може.
Тук философията спира и трябва да спре; защото животът се състои тъкмо в това, че не може да бъде разбран.
Всяка философия може да има за предмет само битието. Човекът усеща границата, която обгражда всичко за него и самия него - това е първото действие; той трябва да вярва в нея, колкото и сигурно да знае всичко друго. Следователно тук ние още не сме трансцендентни, а сме един Аз и за Аза.
За да разбере самия себе си, Азът трябва да си представи една друга, еднаква с него същност, сякаш да я анатомизира. Тази друга, еднаква нему същност не е нищо друго освен самият Аз. Той възприема акта на тази алиенация и съответно производство също така само посредством този мисловен препарат, открива, че при него самия трябва да бъде същото, че действието при него не се осъществява по друг начин, който да предхожда тази рефлексия...
Естествено движение на рефлексията към резултата и от резултата към рефлексията - като резултат на резултата.
Животът е нещо съставено от синтеза, теза и антитеза и все пак нито едно от трите.
Всички последващи тези, синтези и антитези трябва да имат съдържанието на тезата и формата на първата синтеза и антитеза. Следователно битието трябва да бъде характерът на всички тези, а разделянето и съотнасянето - характерът на всички антитези и синтези.
Не е ли всяка философия възможна само за употреба или за нуждите на рефлексията?
Ето защо тя трябва да бъде догматична и да изглежда трансцендентна.
Какво разбираме ние под "Аз"?
Не е ли вложил Фихте твърде произволно всичко в Аза? На какво основание?
Може ли един Аз да се определи като Аз без друг Аз или Не-Аз? (Как Аз и Не-Аз са противопоставими?)
Аз-ът притежава йероглифна способност.
Трябва да има някакъв Не-Аз, за да може Азът да се определя като Аз. (Теза, антитеза, синтеза.)
Действието, чрез което Азът се определя като Аз, трябва да бъде свързано с антитезата на един независим Не-Аз и с отношението към една обгръщаща ги сфера: тази сфера може да бъде наречена Бог или Аз.
Autor: Novalis
