Млад свещеник свиреше на хармониума.
Притежаваше чиста и непристойна хубост. Сам в кораба на църквата, с бледа, сякаш напудрена кожа и устни, очертани във формата на целувка, той бе лъчист, облян от златистна светлина, която съучастнически струеше от стоклописите до плещите му.
По-светъл от олтара и по-примамлив от Христос на кръста, извор на божествените звуци, които се виеха към сводовете, той се бе превърнал в сърцевина на църквата.

Autor: Éric-Emmanuel Schmitt