Каквото и да правеше Шамс, го правеше за моето съвършенство. Ето какво не проумяваха
хората в града. Той съвсем преднамерено раздухваше пламъците на сплетните, засягаше болни
въпроси, изричаше думи, които за обикновените уши звучаха като богохулство, стъписваше и
предизвикваше хората, дори онези, които го обичаха. Хвърляше книгите ми във водата, за да ме
принуди да забравя каквото знам. Макар и всички да бяха чували какви нападки отправя към
шейховете и книжниците, малцина знаеха колко способен беше в тафсира30. Имаше дълбоки
познания в алхимията, астрологията, астрономията, богословието, философията и логиката, но
държеше познанията си скрити от невежи очи. Беше факих31, а постъпваше като факр32.
Отвори дома ни за една блудница и ни накара да се храним на една маса с нея. Прати ме в
пивницата, за да ме насърчи да разговарям с пияниците. Веднъж ме накара да ида да прося срещу
джамията, където проповядвах, за да се поставя на мястото на един нищ, прокажен. Откъсна ме
първо от моите поклонници, а сетне и от големците, за да намеря допир с обикновените хора.
Благодарение на него се запознах с хора, които иначе нямаше да срещна. Заради убеждението си, че
трябва да се унищожат всички идоли, застанали между човека и Бога, включително славата,
богатството, общественото положение и дори религията, Шамс унищожи всичко, което ме държеше
свързан в живота, какъвто го познавах. Видеше ли каквито и да било душевни ограничения,
предразсъдъци и табута, грабваше бика за рогата и се изправяше срещу него.
Заради него преминах проверки и изпитания, различни състояния и етапи, след всеки от които
изглеждах в очите и на най-верните си последователи още по-умопобъркан. Преди имах куп
поклонници, сега се бях отървал от необходимостта да имам публика. Удар след удар Шамс успя да
съсипе доброто ми име. Заради него научих колко струва безумието и с времето познах вкуса на
самотата, на безпомощността, сплетните, усамотението и накрая разбитото сърце.
Видиш ли изгода, бягай!
Отрова пий и живата вода лисни!
От сигурността се откажи, на страшни места ходи!
Зачеркни доброто си име, стани опозорен и безсрамен!
В крайна сметка всички сме подложени на изпитание. Всеки ден, всяка минута Бог ни пита:
„Помниш ли какъв завет сключихме, преди да бъдеш пратен на този свят? Разбираш ли ролята си в
това да разкриваш Моите несметни богатства?"
Обикновено не сме готови да отговорим на тези въпроси. Те ни плашат прекалено много. Ала
Бог е великотърпелив. Той пита отново и отново.
Autor: Elif Shafak
