Аму отвори очи.
Дълъг беше пътят, който тя измина – от прегръдката на едноръкия мъж до своите неидентични двуяйчни близнаци.
- Ти имаше следобеден кошмар – уведоми я дъщеря й.
- Не беше кошмар – промълви Аму. Беше сън.
- Еста помисли, че умираш.
- Изглеждаше много тъжна – обясни Еста.
- Бях щастлива – усмихна се Аму и осъзна, че наистина е било така.
- Ако си щастлива насън, Аму, това брои ли се? - попита Еста.
- Кое да се брои?
- Щастието – то брои ли се?

Тя знаеше точно какво иска да каже синът й, чиято букла на албатрос се беше развалила.
Защото наистина само това, което се брои, има значение.
Простата, непоклатима мъдрост на децата.
Ако насън ядеш риба, това брои ли се? Значи ли, че си ял риба?
Веселият мъж, чиито стъпки не оставят следи – той брои ли се?"

"Богът на дребните неща

Autor: Arundhati Roy