„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуването. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го мечтаеш различен от това, което той е. Да се слееш с действителността, каквато и да е тя.
Ти ме даряваш с мъдростта да казвам ”да”. Причудливо е това „да”, когато моето време и моето интелектуално възпитание, както и всички наши идеологии, ни дават илюзията, че ставаме силни като се противопоставяме с „не”.
Тази вечер си простих.
Простих си, че нямам силата да променя света. Простих си, че не мога да се меря с природата, когато тя ни руши. Простих си, че единственото ми оръжие е състраданието.
Тази вечер си простих, че съм човек.
Благодаря ти.

"Моят живот с Моцарт

Autor: Éric-Emmanuel Schmitt