Мирабел непрекъснато споделя спомените и виденията си, както правеше преди. Те не се отличават много от онова, което виждам, с изключение на объркването на местата. Или може би започвам да виждам като нея и нейните представи изместват действителността пред очите ми. Не ме е грижа.
Боята сякаш се лее. Спирам само за да изстискам нови цветове върху палитрата. Откривам, че рисувам с много повече боя, по-бързо, знам какво да правя и не изпитвам онзи страх от грешки, който ме обсебваше преди. Нещо у мен се промени. Чувства, се все по-малко контролиран от Мирабел. Спогаждам се повече с нея и двамата работим като един екип.

Autor: William Wharton