Човекът е врата, открехната
към стая за всички други хора.

“الحياة الجميلة ، عربة هادئة مليئة بأناس غاضبين !”

“In the middle of life, death comesto take your measurements. The visitis forgot…”

“اليقظة قفزة مظلية من الحلم !”

“Когато три часът бе стъпкан от копитаи тъмнината взе да думка по стените на ден…”