Но не казвайте :утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
......Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Защо ми е яре, което още суче, когато козелът се нуждае от напращялата коза...
Стефан ЦаневЙоанис, кралят на България идваше за да подпомогне обсадения град.
Това се случи когато граф Луи дьо Блуа беше седнал да обядва и ядеше. Както си ядяха, дойдоха българите и куманите, крещвйки откум оградата. Когато граф Луи ги чу, беше много разгневен и ядосан и каза:
- Кълна се в Бога, Сина и Светия Дух! Тези простаци няма да ни оставят да ядем на мира.
Шутът е единственият в кралството, който е имал право да каже в очите на краля: "Глупак! Как можа да направиш това?" - като по този начин предпазвал краля от погрешни стъпки.
За подобна дързост, кралят понякога отсичал главата ан шута си, но веднага си назначавал друг шут - със същите права и задължения: да му говори истината с риск за главата си. Този риск все пак е бил по- малък: не каже ли истината, излъже ли - шутът непременно се наказвал със смърт!
Българските крале са нямали шутове.
О, колко си хубава, дъще царствена,
колко си хубава!
Колко хубави са нозете ти
в златни сандали!
И заоблените ти бедра са толкова хубави - като изваяни от изкусен майстор,
а нощта между бедрата ти
ухае на кринове.
Тялото ти е стройно като финикова палма,
гърддите ти са се полюшват като гроздове.
И шията ти е хубава
под наниза от перли,
устата ти е като разрязан нар,
дъхът ти е с аромат на ябълка,
косите ти искрят като пурпур,
под къдрите очите ти ме гледат
нежно като гълъби....
Рекох си: що не се кача на палмата,
да разкърша клоните и ,
да вкуся от гроздовете,
да изпия виното упойващо на нара
и да потъна в нощта между бедрата ти,
ухаеща на кринове.....
Изглежа Ирина му е отвърнала като Суламит:
Ела, възлюбений мой,
да излезем в полето,
да осъмнем в лозята,
там под уханието на магнолията
върху ложето от зелени листа
ще ти дам любовта си:
гроздовете, нара, ябълките,
всичките си цветя и плодове,
и нощта между бедрата си,
ухаеща на кринове -
всичко за тебе съм скрила,
ела възлюбений мой....
Случило се обаче нещо още по страшно: вдигнел ли някой глас против Борил - обявявали го за богомил! След всеки, който говорел,пускали двама, които слушат, след тях пускали подслушвачи, които подслушвали подслушвателите, след тях пък - подслушвачи, които да подслушват подслушвачите на подслушвачите и т.н.
Стефан ЦаневРеве така, че човек се чуди:
очи ли са това, или чучури?
Сълзите от тях текат като вади -
толкова вода отде я вади?
Да се страхуваш, е позорно, защото, и цар да си, ако се страхуваш - ти си най-жалък роб.
Стефан ЦаневНе щеме ний богатсва,
не щеме ний жени,
а искаме свобода,
човешки правдини!
- Мамка й красота! - извика той. - Ще потроши брезичките!
И се втурна към най-близката бреза, прегърна я с грамадните си ръце и с остатъка от мощта на огромното си тяло я разтресе, скрежът се свлече с тих звънтеж от клоните и го засипа, той изтръска калпака си и се затича към друга бреза, разтресе с все сили и нея, после третата, четвъртата... ръцете му като отмаляха, започна да рита дънерите, да ги блъска с рамене...
Дваж по-занемели гледахме ний как сред бялата нощна пустош този смъртно болен човек тичаше като полудял от бреза към бреза, риташе дънерите им и викаше:
- Момчета, да спасим дръвчетата!
Page 1 of 2.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.