Below the mill the rivers merge. First they flow close beside each other, undecided, overawed by their longed-for intimacy, and then they fall into each other and get lost in one another. The river that flows out of this melting pot by the mill is no longer either the White or the Black, but it is powerful and effortlessly drives the mill wheel that grinds the grain for bread.
Primeval lies on both the White and Black rivers and also on the third one, formed out of their mutual desire. The river arising from their confluence below the mill is called The River, and it flows on calm and contented.
Tags: primeval-and-other-times
W jakimś sensie takie osoby jak ona, te, które władają piórem, bywają niebezpieczne. Narzuca się od razu podejrzenie fałszu - że taka osoba nie jest sobą, tylko okiem, które bezustannie patrzy, a to, co widzi, zamienia w zdania; w ten sposób okrawa rzeczywistość ze wszystkiego, co w niej najważniejsze, z niewyrażalności.
Olga TokarczukTags: perception writing
Czasami, gdy Człowiek doświadcza Gniewu, wszystko wydaje się oczywiste i proste. Gniew zaprowadza porządek, pokazuje świat w oczywistym skrócie, w Gniewie powraca też dar Jasności Widzenia, o który trudno w innych stanach.
Olga TokarczukHistorie życia nie są tematem do dyskusji. Powinno się ich wysłuchać i zrewanżować się tym samym.
Olga TokarczukTags: life
To wielka tajemnica, że każde wyzwanie uruchamia w nas prawdziwie żywotne siły
Olga TokarczukTags: strength mystery siły tajemnica
(...) ograniczenie umysłowe i okrucieństwo ludzkie nie zna granic.
Olga TokarczukTags: people narrowmindedness cruelty
Everyone knows how to cook parasols—you soak them in milk, then dip them in egg and breadcrumbs and fry them until they're brown as chops. You can do the same thing with a panther amanita that smells of nuts, but people don't pick amanitas. They divide mushrooms into poisonous and edible, and the guidebooks discuss the features that allow you to tell the difference—as if there are good mushrooms and bad mushrooms. No mushroom book separates them into beautiful and ugly, fragrant and stinking, nice to touch and nasty, or those that induce sin and those that absolve it. People see what they want to see, and in the end they get what they want—clear, but false divisions. Meanwhile, in the world of mushrooms, nothing is certain.
Olga TokarczukTags: magical-realism
Богородица от Йешкотле с цялата си воля помагаше на болните и недъгавите. Беше вписана в иконата със силата на божественото чудо. Когато хората обръщаха лицата си към нея, когато мърдаха устни, стискаха ръце на корема или ги събираха на височината на сърцето, Богородица от Йешкотле им даваше сила и оздравителна мощ. Даваше я на всички, без изключение, не от милосърдие, а заради това, че такава беше нейната природа – да дава оздравителна мощ на тези, които се нуждаят от нея. Какво ставаше по-нататък – това решаваха хората. Едни позволяваха в себе си на тази сила да подейства и оздравяваха. Връщаха се после с фигурки – отлети от сребро, мед или дори от злато миниатюри на излекуваните части на тялото, с мъниста, верижки, на които е изобразена иконата.
Други позволяваха на мощта да изтече от тях като от пробит съд и да попие в земята. А после губеха вярата в чудеса.
Времето на Бога" - "Правек и други времена"
Странно е, че извънвремевият Бог се появява във времето и неговите промени. Ако не се знае „къде” е Бог – а хората понякога задават такива въпроси – трябва да се види всичко това, което се променя и движи, което не се вмества във формата, което се вълнува и изчезва: на повърхността на море, в танците на слънчевата корона, в земетресение, в дрейфа на континентите, в топенето на снеговете и пътищата на ледниците, в реките, които текат към моретата, в пъпките на семената, във вятъра, който резбова горите, в развитието на плода в корема на майката, в бръчките под очите, в разлагането на тялото в гроба, в узряването на виното, в гъбите, които растат след дъжд.
Бог е във всеки процес. Бог пулсира в промените. Веднъж го има, друг път го има по-малко, а понякога съвсем го няма. Защото Бог се проявява дори в това, че го няма.
Хората – които самите са всъщност процес – се боят от това, което е непостоянно и винаги променливо, затова са измислили нещо, което не съществува – непроменливоста, и са сметнали, че това, което е вечно и непроменливо, е съвършено. Затова приписали на Бог непроменливост. И по този начин са загубили способността да го разбират.
Лятото на тридесет и девета година Бог беше във всичко наоколо, затова се случиха редки и необикновени неща.
В началото Бог сътвори всички възможни неща, но сам е Бог на невъзможните неща, на тези, които или въобще не се случват, или се случват много рядко.
Бог се проявяваше в боровинките с големина на сливи, които зрееха на слънце точно пред къщата на Клоска. Клоска откъсна най-узрялата. Изтри с кърпа тъмносинята й обвивка и в отражението й видя друг свят. Небето в него беше тъмно, почти черно, слънцето замъглено и далечно, горите изглеждаха като купища голи пръчки, забити в земята, а земята, пияна и клатушкаща се, страдаше от дупките. Хората хлъзваха от нея в черната бездна. Клоска изяде тази боровинка с лоша поличба и почувства върху езика си стипчивия й вкус. Разбра, че трябва да направи запаси за зимата, по-големи от когато и да е преди.
Правек и други времена" - Времето на Играта
„Когато Играчът най-сетне намери изхода към Петия свят и нерешителен, както да прави по-нататък, търси помощ в упътването, каквото е Ignis fatuus, или Поучителна игра за един игра, намира следната историйка:
„В Петия Свят Бог разговаря сам със себе си, когато особено го измъчва самотата.
Вглежда се с обич в хората и най-вече в един от тях, на име Хиоб.
Page 1 of 3.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.