Love is a combination of admiration, respect, and passion. If you have one of those going, that's par for the course. If you have two, you aren't quite world class but you're close. If you have all three, then you don't need to die; you're already in heaven.
William WhartonHe's convinced most human adults do not know how to play anymore and that playing is one of the best ways to think. Franky finds children, by far, much more pleasant and intelligent than most adults, but they are easily ruined by their families, schools, and society. He says one of the ways they are ruined is by being forced to think of all the tasks that need to be done as work, not as play. It takes the joy out of living.
William WhartonВината съществува,само когато човек не вярва на най-съкровените си импулси или не търпи другите, когато техните импулси са различни от неговите.
William WhartonHell, there're already too many psychologists; too many everythings. Too many engineers, too many chemists, too many doctors, too many dentists, too many sociologists. There aren't enough people who can actually do anything, really know how to make this world work.
When you thing about it; when you look at the way it really is; God, we've got - well, let's say, there's 100 percent. Half of these are under eighteen or over sixty-five; that is not working. This leaves the middle fifty percent. Half of these are women; most are so busy having babies or taking care of kids, they're totally occupied. Some of them work, too, so let's say we're down to 30 percent. Ten percent are doctors or lawyers or sociologists or psychologists or dentists or businessmen or artists or writers, or schoolteachers, or priests, ministers, rabbis; none of there are actually producing anything, they're only servicing people. So now we're down to 20 percent. At least 2 or 3 percent are living on trusts or clipping coupons or are just rich. That leaves 17 percent. Seven percent of these are unemployed, mostly on purpose! So in the end we've got 10 percent producing all the food, constructing the houses, building and repairing all the roads, developing electricity, working in the mines, building cars, collecting garbage; all the dirty work, all the real work.
Everybody's just looking for some gimmick so they don't have to actually do anything. And the worst part is, the ones who do the work get paid the least.
Trzeba się pilnować, bo inaczej ani się człowiek obejrzy, a już zaczyna każdego żałować i w końcu nie ma komu w mordę dać
William WhartonTags: humor
Може би е време да започна да се уча да старея. Ако ми привърви ще имам около двайсет години на разположение. Трябва да намеря начин да се подготвя и приспособя към физическата слабост, болката, умствената немощ, отслабената памет, липсата на толерантност - толкова неща, които сега ме ужасяват.
Трябва да се подготвя за неизбежните подтискащи стени, които ще се издигат между мен и другите, трябва да бъда готов да приема бавното, но сигурно отдалечаване на децата ми, докато в най-добрия случай остане само толерантността. Ще трябва да се науча да приемам без обида болката, с която ще слушам как порасналите ми внуци се вбесяват от най-скъпите за мен душевни и морални ценности, докато техните идеи на свой ред ще измъчват мен.
Трябва да се подготвя за смъртта на дългогогодишни приятели, роднини, погребенията, на които ще ходя отсега нататък ще зачестяват. Трябва да се науча освен това да живея с тези, които остават около мен и които сигурно ще бъдат скучни и безинтересни. Трябва да бъда готов да наблюдавам дегенерирането на моето поколение.
И всичко това ще се случва с мен. Ще се превърна в досаден, отегчителен човек за другите, ще преча на разговорите им, ще се повтарям, ще схващам бавно, но бързо ще разбирам нещата погрешно, ще говоря нелогично. И всичко това вероятно ще бъде невидимо за мен. Дори няма да осъзная собствения си упадък. Той ще се прокрадва тайно, незабелязано, безшумно като пропълзяване на змия, без ясно доловими стъпки...
От друга страна трябва да се науча да се възпозвам от предимствата на възрастта. Татко ми даде добър пример. Вероятно няма да ми се налага да работя, да се занимавам с много от нещата, които не желая да върша. Ще се откажа от преслтдването на успех, жени, работа, власт, благополучие. Практически никой няма да зависи от мен. За пръв път от детството си ще вкуся отново от свободата, свободата да бъда себе си.
Ще имам време да лъкатуша по пътищата и завоите на живота си, да преживявам отново добрите моменти, да преработвам или да опитвам да коригирам лошите. Надявам се още да мога да разбера нещо за смъртта, да проникна във видимата й неочакваност и безвъзвратност, да се науча да я приемам като източника, причината за живота, както го познаваме.
Познавам се достатъчно добре обаче за да знам, че ще направя всичко възможно за да отлагам до края осъществяването на тези мои мъдри решения. Няма да разхлабя хватката си с живота, няма да се предам лесно. Това може да затрудни остаряването и смъртта ми.
Другата особеност на бедните е, че обикновено си раздват наляво и надясно много символични удари и още повече заплахи по адрес на босовете - обаче само в уютната сигурност на семейната среда; когато стане въпрос за фактическо противопоставяне на някой "бос", беднякът увяхва като напикано мушкато. Животът така ги е оскотил, така ги е натиснал и травматизирал, че те изпадат в луда паника при първия сигнал за битка. Страхът да не би да загубят и минимална сигурност, която са постигнали с адски мъки и за която се държат със зъби и нокти, ги вцепеняват напълно - лишава ги от каквато и да било инициативност и способност за действие ...
William WhartonКупувам цял топ хубаво белгийско платно, което ще ми стигне поне за двадесет картини. Снабдявам се с безцветен лак, забърквам магическите си смеси и се запасявам с бои. дори подменям всичките си четки; някои от тях съвсем проскубани.
Но не мога да рисувам! Онова, което е необходимо, за да се съсредоточа, да се изолирам от живота около мен и да хвана четката, е изчезнало. Отегчавам се. Криво-ляво довършвам една нескопосана картина, и то с триста зора. Творецът пристъпва по много тънко и опасно въже, балансира между предизвикателството и неподчинението, от една страна, и благодарността и покорството, от друга. Когато поради някаква причина балансът се наруши, връщането към нормалното е непоносимо. Стоя на ръба, вперил поглед в черна дупка, която ми изглажда напълно празна.
Слънцето пече и денят е топъл. Но щом някой от множеството прелитащи над нас бели или черни облаци го засенчи, веднага се появява студен ветрец и става хладно. В момента слънцето е ярко и осветява краищата на онези красиви френски облаци, каквито са рисували импресионистите и каквито не съм виждал никъде другаде. Надявам се някой ден да събера достатъчно смелост и да се опитам да ги нарисувам.
Проклетите гълъби са се върнали. Не ми обръщат внимание, сякаш възрастната дама ме предпазва от тях по някакъв магически начин. Сега тя се е отдала на тях. Наблюдавам я. Това е най-странната сцена, която съм виждал.
Жената има малък комплект инструменти, увит в кожа, като на техниците. Разтворила го е на пейката — не до мен, а от другата си страна. В комплекта има ножички, пенсетки, различни метални остриета, клечки за зъби, пръчици с увит накрая памук, миниатюрни шишенца, които миришат на алкохол и няколко пилички. Има и шишенце са антисептична течност.
Не знам как го прави, но протяга пръст и няколко от онези смахнати гълъби кацат на него. Тя избира една от птиците, като бавно и внимателно слага ръка на гърба й. Гълъбът се свива и тя го взема. Нежно разперва крилото му и прокарва пръст по цялата дължина, проверявайки перата. Има ли изкривено перо, оправя го, а ако е много изкривено, бързо го изважда, опипва вдлъбнатината с чувствителните си пръсти и слага капка антисептична течност.
Така проверява цялото тяло на гълъба — опипва всяко перце и го наглася. На птиците това изглежда им харесва — досущ шведски масаж. Не пърхат с криле, не се опитват да отлетят. Никаква паника. Просто се отпускат и се оставят в ръцете й. После жената проверява крачетата им — заглажда или пили загрубелите места, подрязва ноктите, ако има нужда, почиства разстоянието между нокътя и пръста и измива цялото краче. Бих искал някой да се грижи за мен така. Пък и не дрискам по статуите.
Щом свърши с поредния гълъб, възрастната дама сръчно бръква в една от десетината торбички, които е подредила до себе си. Избира зрънце сякаш са витамини и ги дава едно по едно на птицата, която току-що е прегледала. През това време гълъбът разперва крила и чевръсто проверява с човката си какво му е направила.
Птицата изкълва зрънцата от ръката й, а после жената грациозно махва с ръка и внимателно го отделя от пръста си. Гълъбите излитат, кръжат известно време във въздуха и сетне кацат на статуята на Дидро, за да я омърсят.
Изглежда любимите им места са перото в ръката му, самата ръка и главата му.
Целият Дидро е покрит с гълъби. Върху него има повече птици отколкото върху възрастната дама, но в края на краищата той е десет пъти по-голям от нея. Тъмнозелената патина на бронза му е покрита със слой бели изпражнения.
Гледам как жената се занимава с пет-шест от гълъбите. Твърде съм улисан, за да се върна към работата си. Не съм виждал такова нещо. Когато бях ученик в гимназията, гледах канарчета и много обичах да слушам песните им. Но гълъбите издават само гъргорещи звуци и човек може да повърне, докато ги слуша. И все пак, трябва да призная, че не съм виждал някой да се занимава с тях така, както прави възрастната дама.
Тя оправя перата им и говори, като предимно задава въпроси. Вниманието й е насочено към гълъбите, но от време на време ме поглежда и се усмихва. Започвам да осъзнавам, че отгатва къде се намират очите ми по гласа или по миризмата ми. Явно го прави така, че да не се чувствам неудобно от слепотата й. Преструва се, че вижда заради мен. Но въпреки това аз се чувствам неудобно. Не мога да го преодолея и още не мога да разбера как е възможно да ме гледа право в очите и да чете мислите ми. Това е свръхестествено.
Неговият мирис е толкова различен от онзи на повечето хора. И това не се дължи само на терпентина. Пък и гласът му — понякога спокоен, когато отговаря на въпросите ми, но въпреки това развълнуван. В същото време той е тъжен и самотен. Мисля, че е добър художник.
Беше толкова любезен да дойде при мен край паметника. Днес краката на мосю Дидро миришеха на плесен — може би от дъжда и от гълъбите. Миризмата беше по-силна от обичайната.
Мисля, че мосю Художника не се интересува от моите гълъби. Долових го в гласа му и по начин, по който седеше — макар и на възглавничката ми. Чувствах, че му е неудобно. Трябва да го науча да ги обича като мен. Надявам се, че утре ще дойде пак. Усещам мириса на терпентин от сакото ми.
Надявам се, че не се държах твърде неразумно. Толкова рядко намирам някой, с когото да разговарям — човек, който не мисли постоянно за слепотата ми. Другите са слепи. Често изпитвам съжаление към хората, които живеят затворени в този свят, а не извън него като мен. Това е много трудно и жестоко за тях.
Page 1 of 4.
next last »
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.