Всеки петък - такъв беше адетът в село - нашите колибари се събираха на джумая. Попее ходжата, помолят се на аллах, сетне - съберат се под старата върба на лаф. Вареше се кафе, продаваха се шекерчета, леблебии, ставаше нещо си като пазар. От време на време се колеше и добитък, та колибарите се пооблажаваха с печенко и пърженко. Немаше тогава кино-мино, мереха се кефовете на кафе: едно кафе - кеф! Две кафета - курназлък! Три кафета - агалък!

Author: Николай Хайтов