По-късно този ден двамата с Пол тръгнахме по дългия път към реката и хвърлихме въдиците точно,когато насекомите се събираха на рояци,а светлината започваше да се променя. Това бе любимата ни част от деня,този промеждутък,който сякаш винаги траеше по-дълго,отколкото би трябвало-вълшебно,обаглено в цвета на лавандула пространство между световете,недокоснато от часовете около него.Аз държах макарата,усещах трепкането на кордата и отново се връщах в Кьолн с Ърнест и Чинк. Отново при моята първа риба,знаейки,че без нея нямаше да има никоя друга,както нямаше да има и любов без онази,първата.

Author: Paula McLain