А в крайна сметка връзките се проваляха от дребни препирни. От роптаене за глупости. От това, че на някого му е писнало от нещо и в крайна сметка от всичко. Досадни ден след ден, година след година. Вместо да си помагаме един на друг ние се делим, предизвиквани от това или онова. Предизвикване. Безкрайно предизвикване. То се превръща в евтина надпревара. И щом веднъж влезеш в нея, ти вече се вживяваш. Нямаш изгледи да се измъкнеш. Ти почти не искаш да се измъкнеш. И в един момент наистина се измъкваш. Ама завинаги.

Author: Charles Bukowski