Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току-що изпитаното. Измачкани чаршафи. Преплетени до неразличимост тела. Учестено дишане. Лица, които се разминават. Затворени очи. Нищо. В паметта остават не суматохи, а думи, поглед, израз на лицето. Нужно е отдалечаване и избистряне, за да възникне това чудо - споменът. Компактният миг на близостта е антиспоменен. Сляпо настояще.

Author: Blaga Dimitrova