Гората се опитва да ме уплаши. Прицелва се ту в главата, ту в краката ми. Запраща хлад във врата ми, вписа в мен хиляди иглички, хиляди погледи. Опитва различни начин да пропъди натрапника. Но постепенно се научавам да не обръщам внимание на заплахите й. От определен момент насетне в мен се засилва убеждението, че тази гора всъщност е част от моето „аз“. Пътят през нея е път в мен. Така както кръвта циркулира по кръвоносните съдове. Онова, което виждам, е моят вътрешен свят, а онова, което възприемам като заплаха, е само ехо на моите страхове.

Author: Haruki Murakami