Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.

“Спомнят си как двамата стоят свити под една надвесена скала. Край тях планината…”

“След залеза на всяка обич,настъпва болка и тъга.След залеза на всяка вечеростав…”

“Имаше един машинен боцман, бай Симо. Дебел като бъчва. Хранеше си едно птиче от…”

“Тя не го пуща. Тя го гали. Тя. Не със силата на опита. Със силата на дългото бе…”