Докато вървяха към квартирата му, тя изобщо не бе допускала, че ще стигне до такава близост и в първия миг се уплаши: сякаш докосването я бе сварило неподготвена (онази постоянна готовност, характерна за зрялата жена, отдавна бе останала за нея в миналото; бихме могли да открием нещо общо между нейния страх и страха на младо момиче, целунато за пръв път – момичето още не е готово, а тя вече не е готова и тези „още“ и „вече“ се намират в някакво тайно родство, както са сродни чудатостите на старостта и детството). Той я премести на кушетката, пристисна я към себе си и започна да я гали по цялото тяло, а тя се чувстваше в прегръдките му безформено мека (да, именно мека, защото от тялото й отдавна си бе отишла всепоглъщащата чувственост, даряваща незабавно в нужния момент мускулите с ритъма на напрягането и отпускането и играта на десетките фини движения).

Author: Milan Kundera