И ето пак: посреща лошото с вдигната глава, поема новия удар- без вик, без сълзи, без протест. Само леко трепва, сякаш да намести товар, за да може по- добре да го носи. И затаи дъх, без дори да въздъхне. "-
Колийн Маккълоу, Птиците умират сами

Author: Colleen McCullough