И наистина, има нещо нелепо в това колективно покорство пред предписаните схеми на сонатата или на симфонията. Да си представим как великите симфонисти, включително Хайдн и Моцарт, Шуман и Брамс, след като са си поплакали в адажиото, в последната част се дегизират като малки ученици и през междучасието се втурват в двора, за да танцуват, да подскачат и да крещят колкото им глас държи, че всичко е добре, когато свършва добре. Това можем да наречем „глупостта на музиката”. Бетовен е разбрал, че единственият начин да се избегне тя, е да се придаде на композицията абсолютно индивидуален характер.

Това е първата точка от художествения му завет, валиден за всички изкуства и за всички творци, завет, който бих формулирал така: не трябва да се смята композицията (архитектурната организация на цялото) като вече съществуваща матрица, заета от автора, за да я напълни с това, което е сътворил; самата композиция трябва да бъде творение, творение, в което се съдържа цялата самобитност на автора.

Author: Milan Kundera