Хоризонтът се губеше не на някакъв си определен брой километри, мили или левги. Интуицията нашепваше, че тук се пресмята в парсеци.
Защото в посоката, за която сетивата му твърдяха, че е изток, пламенееше невиждана утринна заря.
Простряна върху четвърт небе, перлено светеше ужасяващо красива галактика. Звезден прашец на милиарди слънца блещукаше в спиралните й ръкави.

Author: Николай Теллалов