Слънцето ме блъсна в гърдите, освети голото ми тяло и аз вече не чувствах студа, защото изгарях от горещина – това бе топлината на една искра, която се превръща в пламък, пламъкът в огън, а огънят в неугасим пожар. Знаех го.
И го исках.
Знаех, че от този момент нататък ще премина през рая и ада, през радостта и болката, мечтата и разочарованието и няма да мога повече да удържа ветровете, които духаха от скритите кътчета на душата ми. Знаех, че от тази сутрин се оставям да ме води любовта, въпреки че тя е била у мен още в детството, още когато съм го видяла за първи път. Никога не можех да го забравя, въпреки че смятах, че съм недостойна да се боря за него. „

Author: Paulo Coelho