Съществува и друг свят, паралелен на нашия, и човек е в състояние да навлезе в него донякъде и да се върне невредим. Стига да е предпазлив. Но престъпи ли определена черта, той изгубва пътеката и вече няма връщане назад. Това е лабиринт. Знаеш ли откъде се е взела идеята за създаване на лабиринт?
Поклащам глава.
- Смята се, че са го измислили жителите на древна Месопотамия. Те изтръгвали вътрешностите на животни – понякога и на хора – и по формата им гадаели бъдещето. Колкото по-заплетени били, толкова повече им се възхищавали. Затова ходовете на лабиринтите приличат на черва. Иначе казано, принципът на лабиринта е вътре в теб и се съотнася с онзи извън теб.
- Още една метафора – отбелязвам.
- Именно. При това реципрочна метафора. Нещата извън теб са отражение на онова, което е в теб, и обратно. И когато навлизаш в лабиринт извън теб, в същото време попадаш в лабиринта вътре в теб. Доста опасно е.

Author: Haruki Murakami