Сега си спомням.. късно се родих.
На всичкото отгоре и валеше.
Наметната с един дъждовен стих -
зашляпах.. ала страшно ме болеше.
Болеше ме безчувствената пръст,
белязана от нелюбими стъпки.
Сред локвата пред оня Божи кръст -
не знаех всъщност - вино ли е - кръв ли...
Светът отдавна беше оздравял
от глупавата болест да обича.
И за да бъде все по-малко бял -
разстрелваше във тъмното кокичета.
Разбрах тогава - късно се родих.
След трупове на толкова надежди,
сама не зная как се престраших

до седем сутринта да бъда нежна.

Author: Камелия Кондова