Това наричаме цивилизация.
Хора, които никога не биха изхвърлили боклука си през прозореца на колата, те подминават с надуто до дупка радио. Хора, които никога не биха пушили в пълен ресторант, крещят до прегракване по мобилните си телефони. Крещят си един на друг през масите.
Хора, които никога не биха пръскали с инсектициди или хербициди, замърсяват квартала с музика от шотландски гайди. С китайска опера. С кънтри.
Сред природата е нормално да чуеш птича песен. Не е нормално да чуеш Патси Клайн.
На улицата шумът от колите е достатъчно дразнещ. Ако прибавиш Концерт за пиано в си минор на Шопен, положението не се подобрява.
Пускаш силна музика, за да не слушаш шума от улицата. Съседите надуват уредбата си, за да не слушат твоята. Ти усилваш своята. Всеки търси да си купи по-голяма уредба. Започва надпревара за по-силен шум. Не можеш да победиш с мелодичност.
Никой не обръща внимание на качеството. Силата на звука е всичко.
Никой не се интересува от музиката. Всеки иска да надвика другите.
Стъпкваш конкуренцията с мощни баси. Прозорците се тресат. Зарязваш мелодията и крещиш с пълен глас текста. Вкарваш повече обидни думи и натъртваш на всяка ругатня.
Ти си господар на шума. Това е борба за власт.

Author: Chuck Palahniuk