Човекът е врата, открехната
към стая за всички други хора.

“Когато три часът бе стъпкан от копитаи тъмнината взе да думка по стените на ден…”

“I am carried in my shadowlike a violinin its black case”

“Под кръга от тишина, описван от сокола,морето се вълнува с грохот, ярко осветен…”

“أنا شفاف في أعماقي نصكلماته مكتوبة بحبر خفي تنبثق لحظة يُمسك بالورقة فوق اللهيب !”