А след това реши да се остави да погине.
Уви, доброто му здраве го задържаше. Нямаше какво да стори. Мъката, отегчението и отвращението бяха достатъчни, за да вгорчат живота му, но не и да го отнемат. Докато четеше класически романи, завиждаше на онези времена, когато хората са умирали от скръб... Мадам дьо Клев успешно вехнеше, героините на Балзак също... А той не. Жени... - отбеляза той. Дали тяхната мъка е по-силна? Полът ли му пречеше да умре от някакво чувство?

Author: Éric-Emmanuel Schmitt