Това беше първият знак, който получаваха от външния свят, откакто бяха в лагера. Като че ужасната самота на всичките тези години бе извежнъж разкъсана. За тях бяха мислили. Нeпознати спасители им махаха. Не бяха вече сами. Това беше първият видим поздрав на свободата. Те не бяха вече калта на земята. Въпреки опасността, изпращаха самолет, за да ги уверят, че знаят за тях и ще дойдат за тях. Те не бяха вече калта на земята, презирани, оплюти, по-низши от червеите, те бяха отново човеци – за хора, които не ги познаваха.

„Какво става с мене? – мислеше 509. – Сълзи? Аз? Старецът?“

"Искрица живот

Author: Erich Maria Remarque