Не, не беше любов. Не беше и страст. Беше силно, но по-различно. неовладяна потребност на единия от другия, тук и сега, веднага, в странната крайност на една симбиоза, в която връзката ни беше почивка между два дълги отрязъка самота, този от миналото и този, който лежеше в очакване пред всеки от нас.
Elena AlexievaРазменените нощем думи приличат на зарове, които си подхвърляме с надежда за някоя дребна печалба, която да си струва безсънието.
Elena AlexievaАко на триста шейсет и осма страница ти иде да се откажеш, задължително трябва да спреш. Не, не да се откажеш. Просто да спреш. Веднага. На средата на думата, ако там те е свáрило желанието да захвърлиш проклетата книга.
...Разбира се, има книги, които ми се иска не просто да захвърля, ами направо да накъсам на парченца. Или да ги дера бавно, страница по страница...
Разбира се, триста шейсет и осмата страница е условно понятие ... Има романи, които никога не стигат до своята триста шейсет и осма страница. Има и такива, които направо започват от нея. Опитните писатели, почти винаги успяват да я заобиколят някак в своите писания. Но опитният читател винаги надушва, че тя е някъде там, макар и ненаписана ...
Page 1 de 1.
Data privacy
Imprint
Contact
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.