Докато четеш умна книга, и тя те прочита безмилостно.

“Един-единствен път насред голяма зелена поляна – бях малко по-висока от тревата…”

“Помниш ли както ти разказах, момичко, за листото и за дървото. Кога носеше лист…”

“Боже, Боже-е-й, не разбираме Божествения ти замисъл не защото е сложен, а защот…”

“Тук ликуваше светлината. Беше заслепително, умопомрачително от щастието, което …”