Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.

“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не го…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

“Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата…”

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори,…”