Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.

“Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата…”

“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не го…”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което…”