Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато,в което се въдят и растат,и укрепват всякакви грозни идолни неща.Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън подхлъзват се и падат назад.Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие,че да прекрачи през оградата и да плъзне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище?И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили,би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите,и дяволите.

Auteur: John Steinbeck