Два остри монолога като две куки се мъчеха да изплетат диалог.

“Хубавото на многото коне е това, че можеш да избереш който ти хареса. По вкус. …”

“… Веднъж Руфо донесе в къщи малко котенце. Още слепичко. Погали го между ушенца…”

“Часовниците какво? - цъкат си. Времето какво? - тече си. Децата какво? - растат…”

“Баронесата му хвърли продължителен поглед.Баронът ѝ го върна.Мненията им един з…”