Той вървеше, забил поглед в обувките си от червеникавокафява кожа, и с учудване забеляза, че едната го води в една посока, а другата - в противоположна. Вглъби се, мислено прекара ъглополовящата на образувания от двете посоки ъгъл и тръгна по нея.

“Quedarías tú, pero no se puede estar dentro de la piel de otro. Seríamos dos. Y…”

“Le plus clair de mon temps je le passe à l'obscurcir.”

“Vous sentez la forêt, avec un ruisseau et des petits lapins.”

“Той силно ощипа върха на един слънчев лъч,който щеше да докосне окото на Клое. …”