На деветнайсет той бе натрупал медали, награди, лауреатства, бе онова, което се нарича конкурсен кон, и излизаше победител от всякакви капани за виртуози, било то Лист или Рахманинов, но изправен пред това чудо – Аксел – той си даваше сметка, че печели награди благодарение на стръвта и на труда си. Крис знаеше само това, което се учи, а Аксел знаеше онова, което не се учи. На сцената като солист не стига само да свириш правилно, трябва да свириш правдиво; естествено Аксел свиреше правдиво, а Крис успяваше само с учене, отражение и подражание.

Auteur: Éric-Emmanuel Schmitt