„И в просъница мисля – как става така, че часовете се влачат, а времето лети? Auteur: Zachary Karabashliev Copy Quote More from Zachary Karabashliev “В редките ни напоследък целувки се усещаше онази жилка хлад, която мога да срав…” “"Когато двама души си обърнат гръб, обикновено единият гледа напред, а другият…” “Мълча. Кога най-после ще светне зелено?” “Крача в мократа трева по-нататък и виждам изоставената съборена плевня.Пропадна…”