Още от малък обичах книгите и дружах с тях. Колко пъти покойната ми майка (Бог да я прости!) издърпваше от ръцете ми някой роман, та дори отвърташе и крушката, само и само да престана да чета! По-възрастните жени по онова време вярваха, че от четене се развалят очите, без да мислят колко се разваля целият човек, когато изобщо не чете! За какво са му тогава здрави очи?
И така, винаги със себе си на работа мъкнех по някое книжле. Видели, че се възползвам от всеки свободен момент да прочета нещо, колегите ми от канцеларията често се обръщаха към мене за съвет пред някой празник или нечий рожден ден кои книги да купят и къде ще ги намерят по-евтини. Знаех всички места из града, където на половин цена могат да се намерят още нови издания. Тъй като всички чудаци, които обикалят антикварните книжарници, се сближават след време, докато прехвърлят купища книги с надеждата, че случайно ще се натъкнат на нещо уникално, не ми беше трудно да си спечеля известен авторитет в този горе-долу затворен кръг и да се запозная с много хора, които живеят от книгата. Толкова се специализирах в тази работа, че успявах да изровя редки нещица, печатани още преди войната, които след това изобщо не са препечатвани, да предугадя изтеглянето на някои издания, а няколко пъти дори и да купя по два-три екземпляра от книга, която час по-късно биваше забранена и конфискувана от книжарницата.

Auteur: Momo Kapor