И все пак музиката се лееше.
...
От нея на човек му се дощяваше да събори стените и да се възкачи на небето по огнени стъпала. Дощяваше му се да изключи всички щепсели, да изхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в електрическата мрежа на вселената, за да види какво ще стане след това. Дощяваше му се да боядиса вратата на спалнята си в черно и да я налепи с плакати.
...
А ритъмът продължаваше, като пращеше от мозък в мозък, щракаше с пръсти и свиваше презрително устни. Жива музика. Музика с камъни в нея, която подивяваше… Най-сетне свободна! Тя скачаше от глава на глава, пропукваше през ушите и се насочваше към малкия мозък.

Auteur: Terry Pratchett