Понякога ни обзема чувство на тъга, което не сме в състояние да преодолеем. Разбираме, че вълшебният миг от деня е отминал, а ние нищо не сме направили. И тогава магията и изкуството на живота остават скрити за нас.
Трябва да се вслушваме в детето, което някога сме били и което продължава да живее вътре в нас. Това дете знае кои са вълшебните мигове. Можем да сподавим плача му, но не и да го накараме да замлъкне.

Auteur: Paulo Coelho