В стаята миришеше на спокойствие и портокали...

Георги Константинов


Vai alla citazione


Да се вземе решение е най-лесното нещо. Може всяка вечер да решаваш и всяка сутрин да забравяш какво си решил. Ала Туфо беше котарак с характер - като решеше нещо, нищо не можеше да го спре: "речено-отсечено, казано-отрязано, ставам-заминавам!

Георги Константинов


Vai alla citazione


Ала не мога да усетя
реалната си плът,
защото сред тълпата няма място
и за мойта сянка.

Георги Константинов


Vai alla citazione


Тъмен вятър вилнее и брули звездите,
а градът сомнанбулно говори насън...
Малко светло кълбо
там горе прелита
и безшумно се скрива зад близкия хълм.

Май видях НЛО...
Над Земята витае...
Но защо фантазирам в среднощния час?
Самолетът за Атина всъщност това е.
А пък тук, на земята
НЛО- то съм аз.

Аз от грижи не спя, от опънати нерви-
тъмен вятър приижда
и в моя живот...
Само аз ли се лутам в шумящото време?
Накъде е запътен човешкият род?

В мен будува тревога необяснима.
И нощта извънземна
ме тегли навън...
Засега съществувам. Все още ме има.
След това ще изчезна
зад близкия хълм.

Георги Константинов

Tag: Безсъние-през-август



Vai alla citazione


Колко смешни напъни и болки,
дребни страхове и смехове!
Колко запъхтени обиколки
в сянката на ниски върхове!

Боже, как пилеем дните!..
Глухо тътне битката за бит...
Сякаш ще живеем със орлите.
Сякаш сме от мрамор и гранит.

Плащаме със мигове броени
всяка малка радост и злина...
Ще извършим подвиг
в друго време.
Или в други полувремена.

Бъдещето чакаме с охота -
все натам обръщаме чела...
Ала не е вчерашен живота:
вярва само
в днешните дела.

Георги Константинов

Tag: смисъл път



Vai alla citazione


В гонитба с часовете
години съм пропуснал.
От търсене на радост
що болки съм събрал!
Най-тихата самотност
сред хора съм почувствал.
И моят вик за близост
в самотност е узрял.

Спокоен съм оставал
сред шумовете празни.
Под облаците вечни
вървял съм променен.
От тъмен гняв съм плакал
в най-хубавия празник.
И празнично съм тръгвал
към делничния ден.

От своя връх съм слизал
в безкрайното начало.
И бързо съм превръщал
тъгата във шега...
Но няма да ви кажа,
че черното е бяло.
По черен път поемам
високо - към снега.

Георги Константинов


Vai alla citazione



Pagina 1 di 1.


©gutesprueche.com

Data privacy

Imprint
Contact
Wir benutzen Cookies

Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Funktionalität bieten zu können.

OK Ich lehne Cookies ab