Необяснима тъга, тъкмо тоя вид настроение ми допада най-много - ни поверява Поетът.

“Вътре в лавината под фосфоресциращите звезди на снега всеки посвоему се стъписв…”

“Тя започва да съзира страха - не големия, грабващ до виене на свят страх от вис…”

“В този ден тя избира себе си: колежка на раздрани облаци. Тен с цвят на прегоря…”

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”