Все пак злото няма край.

“Душата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моят…”

“И ний през сълзи накипелиобръщаме за сетен пътназад, към скъпи нам предели,угас…”

“Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслинаи като ангел в бяло облекло...А мисля днес;…”

“СенкиНа тъмна нощ часът. Аз гледам откроенидве тъмни сенки: там, зад бялата зав…”