Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.

“It would take a lot to faze a copper from the Met.It would take, for example, a…”

“I’ve got nothing but the greatest respect for Mrs. Gogol,” said Granny. “A fine…”

“There is always time for another last minute”

“I don't see what's so triffic about creating people as people and then gettin' …”