Това, което понякога ме тревожеше, бе простата дружелюбност на всичко това. Живеехме в свят на доброта и домашен ред. Понякога се виждах като Снежанка, която живее при джуджетата. Джуджетата се грижели добре за нея. Но колко дълго би оцеляла тя, без надеждата да срещне някой с нейния ръст? Колко ли дълго е мела и кърпила, преди да започне да разбира, че животът ѝ се състои от безопасен рай и от невидими, но проникващи във всичко липси?

Autore: Michael Cunningham