Навън ме посрещна обичайната за миговете преди зазоряване кристална чистота, когато инерцията на живота все още не е завладяла деня. Въздухът не беше изпълнен с разговори, мисли, смях и намръщени погледи. Хората спяха и всичките им идеи, надежди и тайни помисли бяха омотани в света на сънищата, а този тук беше останал чист, свеж и хладен като бутилка мляко от хладилника.

Autore: Reif Larsen