Купувам цял топ хубаво белгийско платно, което ще ми стигне поне за двадесет картини. Снабдявам се с безцветен лак, забърквам магическите си смеси и се запасявам с бои. дори подменям всичките си четки; някои от тях съвсем проскубани.
Но не мога да рисувам! Онова, което е необходимо, за да се съсредоточа, да се изолирам от живота около мен и да хвана четката, е изчезнало. Отегчавам се. Криво-ляво довършвам една нескопосана картина, и то с триста зора. Творецът пристъпва по много тънко и опасно въже, балансира между предизвикателството и неподчинението, от една страна, и благодарността и покорството, от друга. Когато поради някаква причина балансът се наруши, връщането към нормалното е непоносимо. Стоя на ръба, вперил поглед в черна дупка, която ми изглажда напълно празна.

Autore: William Wharton