Тази част от случката би могла да послужи като парабола за силата на красотата. Когато господин Затурецки видял за първи път Клара в моята квартира, той бил така заслепен, че всъщност не я видял истински. Красотата образувала пред нея непрозрачна завеса. Завеса от светлина, зад която тя се скрила като зад воал.
Клара не е нито висока, нито русокоса. Само вътрешното величие на красотата й създало у господин Затурецки представа за едра фигура. А сиянието, което красотата излъчва, придало на косите й златен отблясък.

Autore: Milan Kundera